Около средата на деветнадесети век повечето фермери започват да рекултивират пустеещи земи и се преместват на запад съответно към равнините и югозападната граница. Поради миграцията на земеделието, фермерите са по-наясно с променящата се среда. Преди земята да бъде рекултивирана, тя е била пълна с камъни и е липсвала вода. След миграцията на земеделските производители, поради липсата на местни земеделски инструменти и съответната земеделска технология, много места са били заети от никого и са станали необитаеми. За да се адаптират към новата среда за засаждане, много фермери започват да изграждат огради от бодлива тел в своите засадени площи.
Поради липсата на материали в ранните методи на рекултивация на земята, в традиционната концепция на хората, стената, изработена от камък и дърво, може да играе защитна роля, предпазвайки границите си от разрушаване от други външни сили и стъпкане от животни, така че осъзнаването за защита е силно.
С недостига на дървесина и камък, хората непрекъснато търсят алтернативи на традиционните огради, за да защитят реколтата си. През 1860-те и 1870-те години хората започват да култивират растения с тръни като огради, но с малък ефект.
Поради недостига и високата цена на растенията, както и неудобството при строителството, те са били изоставени от хората. Поради липсата на огради, процесът на рекултивация на земята не е бил толкова гладък.
До 1870 г. висококачествена гладка коприна се е предлагала в различни дължини. Животновъдите са използвали тези гладки жици, за да обградят оградата, но са установили, че домашните птици продължават да влизат и излизат.
След това, през 1867 г., двама изобретатели се опитват да добавят бодли към гладката коприна, но нищо не се оказва практично. До 1874 г. Майкъл Кели изобретява много практичен метод за добавяне на бодли към коприната и след това започва да го използва в големи количества.
Джоузеф Глидън открил, че в едно обикновено малко селце има дървено въже. От едната страна на въжето има много остри железни пирони, а от другата страна са завързани гладки железни жици. Това откритие го развълнувало изключително много. То също така накарало изобретението му да се появи във формата на бодлива тел. Глидън поставил бодлите в импровизирана мелачка за кафе на зърна, след което ги усукал на интервали по гладка тел и усукал друга тел около бодлите, за да я задържи на място.
Глидън е известен като бащата на бодливата тел. След успешното му изобретение, то продължава и до днес с повече от 570 патентовани изобретения на бодлива тел. Това е „едно от изобретенията, които промениха лицето на света“.
В Китай повечето фабрики, произвеждащи бодлива тел, директно преработват поцинкована тел или пластмасово покрита желязна тел в бодлива тел. Този метод на тъкане и усукване на бодливата тел подобрява ефективността на производството, но понякога има недостатък, че бодливата тел не е достатъчно фиксирана.
С развитието на технологиите, някои производители вече започват да използват някакъв процес на щамповане, така че повърхността на телта вече не е напълно гладка, като по този начин значително подобряват ефекта от стабилизиране на височината на тона.
С острите си тръни, дългия си експлоатационен живот и удобния и неограничен монтаж, бодливата тел е широко използвана в градини, фабрики, затвори и други места, които трябва да бъдат изолирани, и е била разпозната от хората.
Какво ще кажете? Чудя се дали сте толкова изненадани, колкото и аз, че бодливата тел има толкова интересна история?
Ако имате някакви познания за бодлива тел, заповядайте да се свържете с нас.
Свържете се с нас
22-ри, зона за филтърни материали Хъбей, Anping, Hengshui, Хъбей, Китай
Свържете се с нас
Време на публикуване: 13 април 2023 г.